Защо хората вдигат наздравици и чукват чашите си? Каква е историята на сватбения тост?

Какво ще научите в тази статия:

Във всяко едно общество пиенето на обща маса е укрепвало връзките на приятелство, доверието и е сплотявало хората в името на общата цел. С течение на времето ритуалът се е променил и истината за смисъла на тостовете и чукването на сватбените чаши (и не само на тях) е била позабравена и често обърквана, така че малко разяснение ще бъде от полза...

В продължение на хиляди години човешките същества от всички краища на земното кълбо са обичали и продължават да обичат да се събират, за да празнуват, ядат, пият и прекарват времето си заедно. Пиенето на алкохол със сигурност е една от най-старите форми на забавление и човечеството го консумира под една или друга форма в продължение на вече 10 милиона години!

Обикновено не се замисляме, но всъщност традицията всички едновременно да вдигнат чаши и да ги „чукнат“ една в друга, е странна. Често това чукване е последвано от „тост“ или реч, или най-малко от дума като „Наздраве!", "Cheers!" и много други.

Въпросът е, откъде идва тази странна традиция на звънтящи чаши и каква е целта ѝ?

Най-често срещаните (и неправилни) отговори на този въпрос:

Едно от най-популярните твърдения е, че причината е да се изгонят злите духове, заради вярването, че звънът на камбаните и звукът от дрънченето на чаши имат някаква власт над свръхестествените сили. Сега звучи малко глупаво, но години наред се е смятало, че именно това е причината за този ритуал и много хора все още вярват в това.

Други твърдят, че така са се предотвратявали опитите за отравяне, понеже при чукването на чашите напитките могат да се смесят, така че никой не смеел да сипе отрова в чашата на другия. Макар и популярно, това твърдение има слаба логика. За да се смесят питиетата при наздравица, чашите трябва да са съвсем препълнени, а това би довело до много загуби на напитки и силно лепкав под. Разбира се, ако си представяме бурна забава на викинги, това почти добива смисъл, но в никакъв случай не върви за една елегантна вечеря на благовъзпитани хора, особено аристократи.

Историята на тоста

Вдигането на сватбен тост датира още от шести век пр.н.е. На такъв празник гърците наливали виното от обикновени глинени стомни. Домакинът (бащата на булката) пръв отпивал от чашата си, за да докаже на своите гости, че във виното няма отрова.

Тази традиция остава и се пренася и в по-цивилизовани времена. Пиенето от общ съд все още се наблюдава в някои култури, особено при брачните церемонии. С течение на времето обаче идеята да се пие от отделни чаши се е наложила, най-вече поради хигиенни причини. Като почит към традицията да се пие от общ съд, хората започнали да събират своите чаши. Физически това обединява всички заедно, също както е било и преди при пиенето от общ съд.

Самата дума „тост“ звучи малко странно. Малцина знаят обаче, че в миналото старият хляб често се е потапял във вино за подобряване на вкуса! Потапянето на парче препечен хляб (тост) в общия съд с вино става традиция в сватбените церемонии. След като всички присъстващи са пили от този съд (coupe de mariage на френски), новобрачната двойка изпива последните глътки и изяжда препечения хляб.

Каква е историята на „Наздраве!“?

Последната част от тази мистерия е това, че в цял свят при чукването на чашите хората казват една и съща дума в унисон. Наздраве!, Cheers!, Kampai!, Slainte!, Salute!, Prost!, Cin Cin!, Skal!, Na Zdravi! Която и да е думата, тя пожелава здраве и добро настроение на всички присъстващи.

Много култури в миналото, като римската и скандинавската, в речта си биха показали признателност към своите богове, както и почит към мъртвите, а накрая биха приветствали живота на живите. Така правим и днес – желаем здравето и щастието на хората около нас.

Искате ли няколко съвета за вдигане на сватбен тост?

  • Уверете се, че чашите на всички гости са пълни, и напълнете своята накрая, точно преди да произнесете речта.
  • Правилният ред на наливането: първо на булката, после на младоженеца, шаферките, родителите и последно на кумовете.
  • Дръжте чашата в дясната ръка и я вдигнете нагоре от дясното рамо – жест, който показва приятелство и мир.
  • Тостът винаги трябва да завършва с покана към гостите да се присъединят към пожеланията.

Наздраве!