Защо хората вдигат наздравици и чукват чашите си? Каква е историята на сватбения тост?


Във всяко едно общество пиенето на обща маса е укрепвало връзките на приятелство, доверието и е сплотявало хората в името на общата цел. С течение на времето ритуалът се променил и истината за смисълът на тостовете и чукването на чашите бил позабравен и често объркван, така че малко разяснение ще бъде от полза…

В продължение на хиляди години, та и до днес, човешките същества от всички краища на земното кълбо са обичали и продължават да обичат да се събират за да празнуват, ядат, пият и прекарват времето си заедно. Пиенето на алкохол със сигурност е една от най-старите форми на забавление и човечеството го консумира под една или друга форма в продължение на вече 10 милиона години!

Обикновено не се замисляме, но в същност традицията всички едновременно да вдигнат чаши и да ги „чукнат” една в друга, е странна . Често, това чукване е последвано от „тост“ или реч, или най-малко от дума, като „Наздраве!", "Cheers!" и много други.

Въпросът е, откъде идва тази странна традиция на звънтящи чаши и каква е цел й?


Най-често срещаните (и неправилни) отговори на този въпрос:
Едно от най-популярните твърдения е, че причината е да се изгонят злите духове, заради вярването, че звънът на камбаните и звукът от дрънченето на чаши имат някаква власт над свръхестествените сили. Сега звучи малко глупаво, но години наред се е смятало, че именно това е причината за този ритуал и много хора все още вярват в това.

Други твърдят, че така са се предотвратявали опитите за отравяне, понеже при чукването на чашите напитките могат да се смесят, така че никой не смеел да сипе отрова в чашата на другия.  Макар и популярно, това твърдение има слаба логика. За да се смесят питиетата при наздравица, чашите трябва да са съвсем препълнени, а това би довело до много загуби в напитки и силно лепкав под. Разбира се, ако си представяме бурна забава на викинги, това почти добива смисъл, но в никакъв случай не върви за една елегантна вечеря на благовъзпитани хора, особено аристократи.

Историята на тоста


Вдигането на сватбен тост датира още от шести век пр. н.е. На такъв празник гърците наливали виното от обикновени глинени стомни. Домакинът (бащата на булката) пръв отпивал от чашата си, за да докаже на своите гости, че във виното няма отрова. 

Тази традиция остава и се пренася и в по-цивилизовани времена. Пиенето от общ съд все още се наблюдава в някои култури, особено при брачните церемонии. 

С течение на времето обаче, идеята да се пие от отделни чаши се е наложила, най-вече поради хигиенни причини. Като почит към традицията да се пие от общ съд, когато се празнува нещо или за да покажат единство, хората започнали да събират своите чаши. Физически, това обединява всички заедно, чрез чашите, също както е било и преди, при пиенето от общ съд. Традицията да се чукат чашите се основава на връзките - създаването, почитането и честването им.

Наздравиците имат интересна история. Самата дума, вдигане на "тост", звучи малко странно. Малцина знаят обаче, че в някои европейски страни в различни епохи, старият хляб често се е потапял във вино за подобряване на вкуса! Преди стотици години повечето евтини вина са били доста горчиви или кисели, а потапянето на парче стар или „препечен хляб“ е помагало виното да стане по-преглъщаемо. Тази практика помагала освен това на остарелия хляб да омекне, както и да се попие и последната капка алкохол, което във времена на оскъдица е било истински важно.

По този начин, потапянето на парче препечен хляб в общия съд с вино става традиция в сватбените церемонии. След като всички присъстващи са пили от този съд (coupe de mariage на френски), новобрачната двойка ще изпие последните глътки и ще изяде препечения хляб (тоста). Както в миналото, така и сега, на сватбата или събирането по друг специален повод, някои от гостите или домакините на церемонията ще произнесат реч, последвана от „тост“, където чашите се вдигат и всички отпиват в чест на новобрачната двойка.

Каква е историята на “Наздраве!”?


Последната част от тази мистерия е това, че в цял свят, при чукването на чашите хората казват някаква дума (една и съща) в унисон. Изглежда, всяка страна има своя различна дума: Наздраве!, Cheers!, Kampai!, Slainte!, Салуте!, Prost!, Cin Cin!, Skal!, Na Zdravi! Която и да думата, тя пожелава здраве и добро настроение на всички, които присъстват. Показва радостта от това, че сме заедно, в една обща група.

Много култури в миналото, като римската и скандинавската, в речта си биха показали признателност към своите богове, както и почит към мъртвите, а накрая биха приветствали живота на живите. Така правим и днес и като вдигаме наздравица, желаем здравето и щастието на хората около нас.

Така че, следващия път, когато някой около вас вдигне тост, не въртете очи и не слушайте с половин ухо! Вие ставате сте свидетели на една от най-старите традиции на човечеството, така че вземете чашата си, намерете някой, с когото да се чукнете и да празнувате живота!

Искате ли няколко съвета за вдигане на сватбен тост?


• Когато дойде време да произнесете наздравица за булката и младоженеца, уверете се, че чашите на всички гостите са пълни и напълнете своята накрая, точно преди да произнесете речта.
• Правилният ред на наливането на виното или шампанското винаги трябва да започва първо с булката, после с младоженеца, после с шаферката (шаферките), следват родителите на булката и младоженеца, като последно се налива на кумувете. 
• Дръжте чашата си в дясната ръка и я вдигнете нагоре и направо от дясното рамо. Това е жест, който показва, че носите приятелство и мир. 
• Тостът винаги трябва да завършва с покана към всички гости да повторят последните думи на наздравицата. Например: „Моля, присъединете се към мен в пожеланията ми към щастливата двойка за много прекрасни години съвместен живот! За булката и младоженеца!” В този момент трябва да се отпие първата глътка вино. 

Наздраве!